Редът, начина и периодичността на извършване на оценката на риска за здравето и безопасността на работещите се определят съгласно Наредба № 5 от 11.05.1999 г. Целта на извършването на оценка на риска на работното място е да бъде подпомогнат работодателя при изготвяне на адекватна програма за предприемане на конкретни действия, свързани с овладяване на професионалните рискове на работното място, а в случай на остатъчен риск – предприемане на необходимите за защита на работниците мерки.
ПОДХОД И ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ ПРИ ОЦЕНКАТА НА РИСКА
Процесът на оценката преминава през три основни етапа.
І. Подготвителен етап, през който се извършват следните дейности:
» формиране на работната група за оценка на риска и среща на специалистите от СТМ с екипа от страна на работодателя за разпределение на задачите;
» изработване и приемане на методика за оценка на риска;
» анализ и класификация на трудовите дейности, която включва: изготвяне на списък на трудовите дейности, групирането им по рационален за оценяването на риска начин, събиране на необходимата информация за тях;
ІІ. Оценка на риска, включваща:
Идентифициране на опасностите при различните трудови дейности, а именно:
а) установяване наличието на опасности и техният анализ по приоритети;
б) проучване на всички аспекти на дейността – анализиране на всички дейности, които се извършват в оценявания обект, вкл. необичайни операции, токсични вещества във въздуха на работната среда, отчитане възможността от възникване на промишлени аварии, анализ на предприетите мерки. Извършване на анализ и оценка на следните по-важни психо-физиологични фактори:
» Тежест на труда – извършване на тежка физическа работа; ръчна работа с тежести; двигателно-монотонна (репетитивна) работа; статично натоварване при фиксирани, неудобни работни пози; промени в работоспособността и умора. » Физиологична организация на труда;
» Ергономични фактори – организация на работното пространство; работно място; работна мебел; работна поза; работни движения;
» Психологични фактори; стрес. Идентифицираните опасности се категоризират в групи в зависимост от вида и естеството им. За идентифициране на опасностите се прилагат различни подходи:
› наблюдение на трудовия процес;
› използване на анкетни проучвания за субективната оценка на работниците по отношение на: състояние на работната среда, наличие на ергономични рискови фактори, режим на труд и почивка, здравни оплаквания и др., както и предложения за намаляване на рисковете при работа.
› измервания на параметрите на работната среда;
› определяне на работниците и служителите изложени на опасности, включително определяне на т.нар. по-раними групи (с хронични заболявания, бременни, ненавършили 18 г. и т.н.)
Определяне на елементите на риска (тежест на вредата, вероятност за нанасяне на вреда);
III Определяне на приоритети и разработване на програма Оценката завършва с определяне на приоритетите и разработване на програма за изпълнение на необходимите мерки, които трябва да се предприемат с оглед отстраняване или ограничаване на риска. Тази фаза от оценката има за цел да осигури на работещите добра защита. Вземат се предвид и ефективността на вече приложените мерки. За да се реализира това, следва да се приложат мерки, намиращи се най-високо в йерархията на превенцията:
» Избягване на рисковете
» Заместване на опасни субстанции с по-малко опасни
» Борба с риска при източника на възникването му
» Използване на средства за колективна защита
» Използване на средства за индивидуална защита